За книгата: година / „─ Тя никога няма да разбере", каза Ханс, заравяйки лице в разпуснатата коса на Елза и вдишвайки чудесния й мразовит аромат ─ Това е грешно ─ отговори Елза, обръщайки глава към принца, ─ лъжем Ана, цялото кралство, не можем да градим щастието си върху чуждото нещастие...."